Prologue.
-Татко, обичам те толкова много. Моля те не ни оставяй с мама.
-Съжалявам момиченцето ми, но татко трябва да тръгва. Знаеш, че трябва да тръгвам, защото военните се обадиха. Трябва да отида да спасявам животите на хората.
-Не татко! Остани остани остани!
-Джули, миличка знаеш, че не мога да остана. Купих ти подарък за да ме запомниш завинаги.
-Какво си ми взел татко?
-Затвори очите си.
-Добре.
-Ок, сега ги отвори принцесо!
-ПЛЮШЕН ПИНГВИН!?!? ОБИЧАМ ТЕ ТОЛКОВА МНОГО! МЕРСИ!
-За теб винаги принцесо.
-Мисля да го нарека Люк.
-Е сега можеш да си спомниш за мен всеки път, когато погледнеш пингвина Люк.
-Добре татко.
-Чао момиченцето ми. Трябва да тръгвам, но ще се грижиш за мама нали? Ще има писмо за теб в пингвина Люк.
-Кога мога да го отворя?
-Ще разбереш когато настъпи времето миличка.
-Добре татко, обичамте! Моля те пази се.
-Знам принцесо и аз те обичам. Ще се видим скоро, нали?
И с това той си отиде.
-Съжалявам момиченцето ми, но татко трябва да тръгва. Знаеш, че трябва да тръгвам, защото военните се обадиха. Трябва да отида да спасявам животите на хората.
-Не татко! Остани остани остани!
-Джули, миличка знаеш, че не мога да остана. Купих ти подарък за да ме запомниш завинаги.
-Какво си ми взел татко?
-Затвори очите си.
-Добре.
-Ок, сега ги отвори принцесо!
-ПЛЮШЕН ПИНГВИН!?!? ОБИЧАМ ТЕ ТОЛКОВА МНОГО! МЕРСИ!
-За теб винаги принцесо.
-Мисля да го нарека Люк.
-Е сега можеш да си спомниш за мен всеки път, когато погледнеш пингвина Люк.
-Добре татко.
-Чао момиченцето ми. Трябва да тръгвам, но ще се грижиш за мама нали? Ще има писмо за теб в пингвина Люк.
-Кога мога да го отворя?
-Ще разбереш когато настъпи времето миличка.
-Добре татко, обичамте! Моля те пази се.
-Знам принцесо и аз те обичам. Ще се видим скоро, нали?
И с това той си отиде.