Chapter 1.
Julie's PoV (от гледната точка на Джули)
-Хайде Джейси! Трябва да отидем до студиото! Това е първата ни среща с момчетата и не може да закъснеем! Трябва да направим добро впечатление.
Джейси е моят пет-месечен голдън ретрийвър. Да, името й е Джейси. Като песента Jasey Rae на All Time Low.
Моето име е Джули Хигинс. На 16 години съм и ставам на 17 през юли. Пиша песни и свиря на много инструменти като китара, пиано или барабани. Да точно така! От време на време съм модел. И да, ако се чудите аз съм племенницата на Пол Хигинс, но не съм го виждала от 10 години. Откакто баща ми си тръгна, когато бях на 6, спрях да го виждам.
Когато бях на 6 баща ми остави мен и майка ми заради работата си в армията. Обеща ми, че ще се върне, но така и не го направи. Помня, когато бях малка как питах майка си кога ще се върне, но всеки път очите й се насълзяваха и ми казваше, че няма да се върне скоро. Минаха 10 години от тогава и ми е писнало да чакам. Порасвайки разбрах, че под "няма да се върне скоро" майка ми има предвид, че никога няма да се върне.
Понякога се чудя къде е сега и какво прави, ако въобще мисли за мен. Все още пазя пингвина, който ми даде, когато бях на 6. Пингвина Люк. Единственото нещо, което ми остана от него.
Както и да е. Доста се случи за 10 години. В началото се справяхме с майка ми, но много скоро тя спря да работи, защото се разболя сериозно. Бях на 10 когато разбрах, че майка ми е диагностицирана с рак на гърдата. На възрастта от 10 трябваше да порасна доста бързо. Опитвах се да се грижа за майка ми по всички възможни начини. Когато бях на 12, майка ми трябваше да живее в болницата, защото беше твърде болна за домашно лечение. Болницата се превърна и в мой дом след като майка ми беше постоянно там. Един ден, когато бях на 16, вървях към болницата след училище, когато разбрах, че е починала по време на лечението си. Докторите ми казваха, че е била твърде слаба и е нямало лечение за заболяванието й.
Мина почти година откакто тя почина. Десет месеца, ако трябва да сме точни. Може все още да съм на 16, но живея сама. Завърших гимназия, но реших да не ходя в колеж, защото исках да последвам музикалната си мечта. В началото не можех да се справям с факта, че майка ми наистина я няма. Ето защо правех всичко възможно да облекча болката. Плачех докато заспя през цялото време. Самонаранявах се, пиех алкохол и вземах наркотици. Имам белези по ръцете и бедрата си. Наркотиците и рязането помагаха за известно време, но скоро научих, че не е както в началото. Затова отидох на терапия и стоях там за известно време. Не се режа повече и мисълта е наистина изкушителна, но се опитвам да се разсейвам.
След терапията си купих кученце, защото не можех да понасям да съм сама през цялото време и сега тя е с мен, където и да съм.
И така ето ме заедно с Джейси, отивайки към студиото за да се срещна с няколко момчета. Мениджърът ми каза, че щем им помогна с писането на няколко песни за новият им албум. Въпреки че не ми казаха кои са те. Надявам се да са забавни, а не като няколко бой банди, с които съм се срещала и нямам особено положително мнение за които.
-Хайде Джейси! Трябва да отидем до студиото! Това е първата ни среща с момчетата и не може да закъснеем! Трябва да направим добро впечатление.
Джейси е моят пет-месечен голдън ретрийвър. Да, името й е Джейси. Като песента Jasey Rae на All Time Low.
Моето име е Джули Хигинс. На 16 години съм и ставам на 17 през юли. Пиша песни и свиря на много инструменти като китара, пиано или барабани. Да точно така! От време на време съм модел. И да, ако се чудите аз съм племенницата на Пол Хигинс, но не съм го виждала от 10 години. Откакто баща ми си тръгна, когато бях на 6, спрях да го виждам.
Когато бях на 6 баща ми остави мен и майка ми заради работата си в армията. Обеща ми, че ще се върне, но така и не го направи. Помня, когато бях малка как питах майка си кога ще се върне, но всеки път очите й се насълзяваха и ми казваше, че няма да се върне скоро. Минаха 10 години от тогава и ми е писнало да чакам. Порасвайки разбрах, че под "няма да се върне скоро" майка ми има предвид, че никога няма да се върне.
Понякога се чудя къде е сега и какво прави, ако въобще мисли за мен. Все още пазя пингвина, който ми даде, когато бях на 6. Пингвина Люк. Единственото нещо, което ми остана от него.
Както и да е. Доста се случи за 10 години. В началото се справяхме с майка ми, но много скоро тя спря да работи, защото се разболя сериозно. Бях на 10 когато разбрах, че майка ми е диагностицирана с рак на гърдата. На възрастта от 10 трябваше да порасна доста бързо. Опитвах се да се грижа за майка ми по всички възможни начини. Когато бях на 12, майка ми трябваше да живее в болницата, защото беше твърде болна за домашно лечение. Болницата се превърна и в мой дом след като майка ми беше постоянно там. Един ден, когато бях на 16, вървях към болницата след училище, когато разбрах, че е починала по време на лечението си. Докторите ми казваха, че е била твърде слаба и е нямало лечение за заболяванието й.
Мина почти година откакто тя почина. Десет месеца, ако трябва да сме точни. Може все още да съм на 16, но живея сама. Завърших гимназия, но реших да не ходя в колеж, защото исках да последвам музикалната си мечта. В началото не можех да се справям с факта, че майка ми наистина я няма. Ето защо правех всичко възможно да облекча болката. Плачех докато заспя през цялото време. Самонаранявах се, пиех алкохол и вземах наркотици. Имам белези по ръцете и бедрата си. Наркотиците и рязането помагаха за известно време, но скоро научих, че не е както в началото. Затова отидох на терапия и стоях там за известно време. Не се режа повече и мисълта е наистина изкушителна, но се опитвам да се разсейвам.
След терапията си купих кученце, защото не можех да понасям да съм сама през цялото време и сега тя е с мен, където и да съм.
И така ето ме заедно с Джейси, отивайки към студиото за да се срещна с няколко момчета. Мениджърът ми каза, че щем им помогна с писането на няколко песни за новият им албум. Въпреки че не ми казаха кои са те. Надявам се да са забавни, а не като няколко бой банди, с които съм се срещала и нямам особено положително мнение за които.